Централните банки по света увеличават златните си резерви в безпрецедентни мащаби, стремейки се да защитят националните си икономики от геополитическа несигурност, санкции и намеса в паричните системи, това коментира доц. Валентина Григорова-Генчева, директор "Злато и нумизматика" в Първа инвестиционна банка, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

По думите ѝ, златото вече се възприема не само като защита от инфлация, а като стратегически актив в условия на глобална фрагментация и геополитически трусове. Златото не може да бъде блокирано или конфискувано, не подлежи на санкции, не е обвързано с клирингови механизми, обясни гостът. Това го прави предпочитан актив за централните банки, коментира събеседничката.

В момента златните резерви в света доближават 34 000 тона – нива, невиждани от края на Бретън-Удската система през 70-те години. Според данни на OMFIF, една от всеки три централни банки, управляващи общо 5 трилиона долара, планира допълнителни инвестиции в злато в рамките на следващите две години. Сред активните купувачи са не само страни като Китай, Русия и Турция, но и държави от ЕС като Полша и Чехия.

„Знаем, че централните банки до такава степен увеличиха количествата си, че достигнаха на практика една пета от световния минен добив в момента и приближаваме една четвърт. Като се купува и трезорира от централните банки.“

В световен мащаб резервите в долари се равняват на около 46% от всички резерви, докато златото измества еврото от второто място с 19%, докато единната валута в Европа заема 16%. Основна причина за тези размествания и ръстът на златото като резерва за Централните банки се дължи на стремежът за дедоларизация.
 

„Несигурността и големият дълг на САЩ причиняват безпокойство не само в домакинствата, в живота на отделните граждани, но и в управлението на централните банки на европейско и на световно ниво. Именно за това редица управители на национални резерви се стремят да диверсифицират, да увеличат процента на златото.“

Доц. Григорова-Генчева подчерта, че последните ценови ръстове на златото се дължат на засиленото напрежение в Близкия изток и предстоящия край на паузата в митата, наложени от САЩ. Паралелно с това, търсенето на благородния метал в Азия остава стабилно, като Китай е водещ потребител, въпреки слабото си вътрешно производство.

В България интересът към златото също нараства, както от страна на индивидуални инвеститори, така и на клиенти, търсещи кюлчета и монети. Според нея най-голяма ликвидност и възвращаемост предлагат златните кюлчета с тегло над 10 грама.

Златото трябва да се разглежда като дългосрочна инвестиция. Не е актив за спекулации, а средство за финансова стабилност в несигурни времена, посочи тя. Очакванията ѝ са до края на годината цената на златото да достигне между 3700 и 4000 долара за тройунция.

Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Златото може да се окаже губещо при по-траен мир

Златото е напът да отбележи седмичен спад, защото търсенето на убежища намалява

Златото се стабилизира след предизвикания от Фед спад в цената

Рекорден дял от световните централни банки ще увеличат резервите си от злато