В България има около 150 хиляди млади хора, които нито учат, нито работят. Проблемът с тях не е в безработицата, а в това, че тези хора са необразовани, неумели, с ниски икономически амбиции. Ангажиментът на правителството за пътна карта за реформа в пенсионната система не трябва да е само на хартия. Важно е не само да напишем красива и логична пътна карта, а да я реализираме устойчиво в следващите 20–30 години, защото пенсионната система се планира с инкременти в следващите до 50 години и ако имаме проблеми, те ще са там. Това каза Левон Хампарцумян, финансист и председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Управляващите готвят реформи в пенсионния модел чрез пътна карта в рамките на 6 месеца. Това вероятно ще включва вдигане на пенсионната възраст и на осигуровките.

„С модела на българската пенсионна система, очевидно е, че когато доходите растат, ще трябва и пенсионните вноски да растат, за да получите висока пенсия, когато му дойде времето.“

Вдигането на възрастта за пенсиониране се налага с оглед на демографските промени в страната – застаряване на населението, но в същото време тези хора живеят по-дълго и в по-добро здраве и могат да бъдат по-дълго икономически полезни.

Финансистът призна, че тези решения не са лесни и политиците трябва да обяснят добре на хората, особено на по-младите, които ще се окажат най-потърпевши, ако сега не се направят нужните промени.

„Не е лесен разговор, но ако той не се води, няма как да доведе до положителни резултати.“

Въпреки това тази реформа се сблъсква с проблемите на пазара на труда. По данни на НСИ у нас около 150 хиляди младежи са извън образователната система и пазара на труда, а принос за обществото е по-скоро отрицателен.

„Тези хора ще остаряват, ще боледуват с изисквания за социална подкрепа и накрая ще искат пенсии, но няма да са допринесли нищо към пенсионната система. Тук трябва да се фокусираме не само върху тях, но най-вече върху децата им – те трябва да получат шанс за по-добро образование и умения спрямо изискванията на XXI век.“

Хампарцумян заяви, че проблемът с функционалната неграмотност е показателен за скъсаните връзки в държавата и обрича някои на цикъл на бедност.

„Когато системите на държавата не са достатъчно ефективни и не работят добре, най-квалифицираните, най-умелите и най-активните напускат страната, докато други живеят в цикъл на бедност и не виждат стойност в образованието. Това ражда и лесно манипулируем електорат.“

В това отношения влизането на България в еврозоната може да спомогне за преодоляване на част от изброените предизвикателства, но не е панацея, твърди гостът. „То ще улесни достъпа до инвестиции и капитал, но проблемът с човешкия капитал си остава.“

Според икономиста част от решението е привличане на още работна ръка отвън, но това не може да се случи без адаптиране на тромавото законодателство.  

„В момента процедурата за привличане на чуждестранни работници е изключително тромава и неефективна и отблъсква не само в чуждите инвеститори, но и българския капитал.“

Какво каза Левон Хампарцумян за изтегления нов дълг в размер на 4 млрд. евро и влизането на страната ни в еврозоната? За да разберете, гледайте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

Още по темата

България успешно пласира рекорден обем дълг на фона на световната волатилност

България е в структурна икономическа слабост без стабилни предпоставки за растеж

Фалитите на бизнеси в България растат и тенденцията е за увеличение