„Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани“ Б.В. (EEEC), подхолдинг на „Еврохолд България“ АД и собственик на групата „Електрохолд“, реализира преди дни първата си емисия облигации на международните пазари за 500 млн. евро. Привлечените средства ще послужат основно за изплащане на синдикиран заем, който беше взет преди време за придобиването на „Електрохолд“ (дружествата на ЧЕЗ в България). Близо 50 млн. евро, които съответстват на инвестицията на ЕБВР в дълговата емисия, ще се насочат за инвестиции в електроразпределителната мрежа, най-вече за дигитализация и смарт устройства. Това съобщи Кирил Бошов, председател на Управителния съвет на „Еврохолд България“, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„Тази емисия има много първи неща. Това е първата емисия корпоративни облигации на българска частна енергийна компания на международните (евро) финансови пазари. С това, че сме пионер на тези пазари, създаваме бенчмарк. А най-трудното за един инвеститор е да намери подходящия бенчмарк - когато няма такъв за България, като частен емитент, като рейтинг, вие не можете да оцените риска. И неслучайно най-голямото предизвикателство беше да разкажем за компанията, за държавата, какво се случва в енергетиката. Оттук нататък пътят е проправен и се надявам инвеститорите да разберат много повече за България.“

Гостът определи емисията като „невероятен успех“. За облигациите на „Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани“ бяха подадени поръчки за над 1.4 млрд. евро, което означава, че презаписването е 2.8 пъти. Цената на книжата е определена при годишна доходност в размер на 6,500%, което е с 25-50 базисни пункта под началните ценови индикации от 6,750% до 7,000%.

Облигациите са придобити от над 60 инвеститори от 17 държави. Емисията е записана почти изцяло от международни инвеститори – близо една трета от САЩ и една трета от Европа. Има купувачи от Близкия изток и като цяло има много инвеститори, които за първи път влагат капитал в България. Като профил 75% от облигациите са записани от компании за управление на активи, а другата част – от хедж фондове и банки. Хедж фондовете са основно от САЩ, Великобритания и ЕС, каза Кирил Бошов.

Българското участие включваше три инвеститора, които записаха общо под 5% от емисията. Имаше много сериозен интерес от български инвеститори, но нашето желание и решението на J.P. Morgan (водещ мениджър на емесията) беше да сме максимално отворени към чужди инвеститори, коментира гостът.

„Като цяло средата за облигационни емисии след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ е предизвикателна, най-меко казано. Обявяването на новите мита от САЩ направиха средата още по-предизвикателна и беше въпрос на много внимателна работа да се намерят тези няколко дни, които са най-подходящи за емитиране.“

Тема на разговора в студиото бяха резултатите и очакванията на „Еврохолд България“ за развитие на холдинга в трите основни направления – енергетика, застраховане и финансово-инвестиционно. Когато купихме бизнеса на ЧЕЗ в България през 2021 г., за предходната 2020 г. печалбата на групата компании преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) беше 70 млн. евро. За 2024 г. печалбата достигна 135 млн. евро, което надхвърли нашите бизнес планове. Очакваме ръстът да продължи и през 2025 г., каза Кирил Бошов.

Нашето послание към инвеститорите е да гледат на „Еврохолд България“ все повече като на енергийно-финансов холдинг, а не като на диверсифициран, добави той.

„Енергетиката си остава най-важната зона за инвестиции и за бъдещи печалби. В застраховането основният ни фокус остават трите пазара, на които работим - България, Гърция и Полша, където има още много потенциал. Пазарният ни дял в Полша е 0.5%, а тази година ще направим 55 млн. евро приходи; в Гърция пазарният ни дял е 1.2% при около 45 млн. евро. Това са пазари, на които спокойно може да имаме цели да пораснем пет пъти, което ще рефлектира върху цялостните резултати на групата. За миналата година печалбата ни от застрахователна дейност беше около 9 млн. евро, тази година плановете ни включват 15-20% ръст."

През 2023 г. румънският финансов регулатор отне лиценза на „Евроинс Румъния“, част от „Еврохолд България“. На въпрос дали холдингът се е възстановил от „румънската криза“, Кирил Бошов отговори: „Независимо от това, което се случи, чрез нашето дружество „Феникс Ре“ (дъщерно на „Евроинс Иншурънс Груп”) в момента продаваме много успешно на румънския застрахователен пазар, най-вече в областта на застраховането, което не е свързано с автомобили. В Румъния беше запазен много талантлив екип и ние продължаваме да сме там.“

Румънската тема ще приключи след няколко години, когато приключи делото във Вашингтон, каза още събеседникът. През 2024 г. в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) започна арбитражно производство за 500 милиона евро от името на „Еврохолд“ и EIG срещу правителството на Румъния.

Енергетиката се счита за добро убежище в настоящата турбуленция по света и на пазарите и засега холдингът не е пряко засегнат от търговската война, заяви Бошов.

В коментар за енергийните сривове в Испания, Франция, Португалия и Северна Македония през последния месец, гостът заяви, че те показват нуждата от повече инвестиции в електроразпределителната мрежа в България – както от страна на електроразпределителните компании, така и от страна на ЕСО. „Такива несъмнено се извършват, но не са достатъчни.“

"Това, което се случи в Европа и зададената европейска енергийна политика за бурно присъединяване на производителите на енергия от възобновяеми източници, облекчаването на регулациите за тези инвестиции, все по-силния натиск към енергоразпределителните дружества за бързо присъединяване в съчетание с недостатъчните инвестиции в мрежата, излагат държавите от ЕС на подобни рискове. В Испания инвестициите за поддръжка на мрежата са около 2500 евро на километър; в Португалия са почти 900 евро; във Франция са 3500 евро. Това бяха основните засегнати държави. За Македония нямам данни, но познайте колко е в България? 300 евро."  

Европейските регулации налагат една небалансирана политика за инвестиции в мрежата, а решението минава през много по-сериозни инвестиции. Другото решение е този изключително важен сектор да се остави в ръцете на експертите, тъй като видяхме европейските политици докъде докараха енергетиката, смята Бошов.

Позитивното, което се случва в България, са сериозните инвестиции в системи за съхранение на енергия (батерии). За съжаление, основната ни балансираща мощност – ПАВЕЦ „Чаира“, не работи от доста време. Тези три неща – повече инвестиции в мрежата, ПАВЕЦ „Чаира“ и инвестиции в системи за съхранение, могат да направят България по-добър пазар по отношение на подобни рискове спрямо доста европейски страни, отбеляза гостът.

Разговорът не е предпоставка за взимане на инвестиционно решение.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Катар увеличава годишния капацитет и ще започне да изнася LNG в средата на 2026 г.

Евтината руска енергия не облагодетелства гражданите на ЕС, а местните доставчици

Някои проблеми в енергетиката не се решават с магическа пръчка, когато забогатееш

Защо прогнозите за пика на шистовия петрол може да се окажат прибързани - отново

Сривът на мрежата в Испания е струвал на икономиката €400 млн.