Планът на Европейската Комисия за пълно отказване на вноса на руски газ до 2027 г. не е нова идея. Тя не само е реалистична, но и трябваше да бъде по-амбициозна и да залага на отказа от руска енергия в по-кратки срокове и налагайки повече мерки. В момента ЕК не адресира проблема с вноса на газ, внесен от трети страни и не се предвижда механизъм около цените, за да не се стига до преференциални тарифи за някои доставчици, това коментира Цветомир Николов, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов. 

Въпреки желанието на ЕС да се откаже от руска енергия, през „Турски поток“ се реализира рекордно количество газ през миналата година. Събеседникът обясни, че диверсификация от Турски поток е напълно осъществима, като страните в региона трябва да сключат договори с нови доставчици и да купуват заедно, за да избегнат оскъпяване.

Един от вариантите, по които ЕС може да се бори с дъмпинга от страна на Русия е налагането на някакъв вид мита за енергията от Федерацията. Гостът обясни, че по-ниските цени на руската енергия не облагодетелстват гражданите, а единствено повишават маржовете на местните компании, които продават суровината. Това е така, тъй като компаниите винаги продават енергия на пазарни цени.

„Подобни потоци имат за цел да създадат форма на субсидираност към дадени режими. По-ниската цена не се отразява на битовите и небитовите потребители. Няма краен бенифициент от страна на обществото, който да оценява ниските цени. Това, което се случва е, че тези пари се превръщат в по-голям марж на печалба и те успяват да субсидират политически и икономически цели в страните. Това са огромни стопански субекти, които генерират стотици милиони на година. Това има огромен ефект върху икономиката и цените на пазара в дадената държава и има голям ефект върху разбиранията на хората и може да оказва медиен натиск и да реализира редица политически влияния.“

Унгария и Словакия са страните в ЕС, които се противят на това решение. Въпреки спекулациите за потенциална енергийна криза след отказа от руска енергия, такава няма да има, тъй като има достатъчно газ в Европа и дори лек свръх капацитет. Възможно е и ЕС да сключи договори със САЩ, които искат да утроят добива си на петрол и газ, което може да е част от сделка за облекчаване на митата.

Отказът от руски газ би означавало край на Турски поток, тъй като единствената входна точка на газопровода е Руската Федерация.

Междувременно у нас отново бе отложена либерализацията на енергийния пазар. Събеседникът обясни, че това е разбираемо от страна на политиците, тъй като такава реформа крие политически риск, защото регулирания пазар позволява на политиците да влияят върху възприятието на гражданите. Той допълни, че целта на регулирания пазар не е да се потребява най-евтината енергия, а е сложен механизъм за кръстосано субсидиране на въглищните централи.

„Целта на регулирания пазар не е да се предоставя най-евтиния микс за домакинствата, всъщност това е сложна система, в която се прави кръстосано субсидирани между обществения доставчик, фонда за сигурност на електроенергийната система и въглищните централи. Инструментът е непряка субсидия за въглищните централи и това е основната му функция.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Защо прогнозите за пика на шистовия петрол може да се окажат прибързани - отново

На посещението си в Москва Си ще обсъди с Путин газопровода "Силата на Сибир 2"

ЕС ще предложи забрана на вноса на руски газ до края на 2027 г.

САЩ тихомълком затягат санкциите срещу Русия, докато настояват за примирие