Германия иска съвместни дружества с български отбранителни компании

На 3 юни в Централния военен клуб в София се проведе първия Германо-български Ден на отбраната. Събитието бе организирано от посолството на Федерална република Германия в София и от Германо-Българската индустриално-търговска камара. По този повод разговаряхме с Н. Пр. Ирене Планк, посланик на Федерална република Германия в България.

Христо Николов, Bloomberg TV Bulgaria: Ваше превъзходителство, какво е значението на събития като германо-българския Ден на отбраната за укрепване на отбранителните способности на Европейския съюз?

Н. Пр. Ирене Планк:

Надявам се, че това събитие ще има голям ефект. Това е първият Германо-български Ден на отбраната, който организираме. Идеята да го направим се зароди миналата година, когато екипът на посолството посетихме международното изложение "Хемус" в Пловдив заедно с представители на Германо-Българската индустриално-търговска камара. Това беше много интересно изложение. Видяхме, че има силен взаимен интерес от български и германски компании, от български и германски военни представители. Следващото издание на "Хемус" е планирано за 2026 г. и ако искахме да ускорим нещата, трябваше да организираме нещо дотогава. Така решихме да направим Деня на отбраната.

Какъв ще бъде позитивният ефект? Мисля, че българската отбранителна индустрия има голям потенциал за развитие, какъвто има и германската. Ние вече си партнираме много добре в други икономически сектори - в производството на автомобилни части, фармацевтиката, храните.

В отбранителната индустрия също има много области, в които може да постигнем много. След руската атака в Украйна стана пределно ясно, че трябва да засилим отбранителния си капацитет. А най-добрият начин за това е да работим заедно. Така е по-ефективно и се пестят средства.

Христо Николов: В кои области на отбранителната индустрия виждате най-голям потенциал за партньорство между Германия и България?

Н. Пр. Ирене Планк:

България има добре развито производство на артилерийски боеприпаси и всичко, свързано с това. Като наблюдаваме как се водят съвременните военни действия, смятам, че България има огромен потенциал и в областта на дроновете и на технологиите с изкуствен интелект. Имате този невероятен институт INSAIT в България, който е един от най-добрите европейски изследователски центрове. Германия има голям интерес за сътрудничество в тази област.

Христо Николов: Какви според вас са силните страни на българските отбранителни компании, които могат да ги направят предпочитан партньор на германския бизнес?

Н. Пр. Ирене Планк:

Ако говорим за сектора на артилерийските боеприпаси, силните страни на българските компании са дългогодишният им опит и високото качество на техните продукти. Смятам, че капацитетът на тези предприятия може да бъде увеличен чрез съвместни дружества с германски отбранителни компании. Ние предпочитаме да работим така - чрез джойнт венчър, защото това е добре за всички.

Ако страна като България само купува техника, това ще е добре за отбранителните ви способности, но парите ще излязат извън страната. Ако направим съвместни предприятия, средствата ще останат в България. Президентът на България го каза много добре - индустриално сътрудничество. Така се откриват нови работни места, създава се стойност, придобива се опит и се позиционирате на пазара по начин, по който можете да достигнете до трети страни. Така че виждам голям потенциал, включително и заради доброто ни сътрудничество и диалог с българското правителство и с Министерството на отбраната.

Христо Николов: Повишаването на разходите за отбрана е водеща тема за Германия, НАТО и ЕС напоследък. Какви принципи трябва да се следват, за да се постигне реално укрепване на отбранителните способности, а не просто да се увеличават парите?

Н. Пр. Ирене Планк:

Това е въпрос, който ще се обсъжда в детайли на предстоящата среща на върха на НАТО. По тази тема най-добре е да говорят експертите по отбрана. Очевидно е, че трябва да инвестираме в отбранителни технологии и консумативи, както и в заплати - военната професия трябва да е атрактивна. България постига успехи след увеличението на заплатите в сферата на отбраната. Вече има млади хора, които искат да се присъединят към армията. Това беше мъдър ход.

От една страна 3,50% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана изглежда много. Специално за Германия често припомням на моите сънародници, че преди 1989 г. разходите ни за отбрана бяха достигнали 4,75% от БВП. Три процента и половина сега е много, но те няма да бъдат достигнати за една година. Ще отнеме време да достигнем това ниво и да изградим нов капацитет.

Има още нещо важно, което мога да кажа от политическа и стратегическа гледна точка: нека да правим нещата заедно. Да загърбим идеята, че всяка европейска държава трябва да произвежда всичко. Да видим в какво е добра всяка страна и какви европейски възможности за финансиране има, включително по новия инструмент SAFE. Да правим съвместни предприятия, да използваме европейските програми за финансова подкрепа. Да обединим сили, за да постигаме икономия от мащаба. Да има технологичен трансфер, от който ще се възползват всички сектори - не само отбранителният.

Христо Николов: Един месец след като Фридрих Мерц се закле като новия канцлер на Германия има ли промени по отношение на германската подкрепа за Украйна?

Н. Пр. Ирене Планк:

Украинският президент Зеленски беше в Берлин преди седмица и ехото от тази визита достигна до България. Беше даден ясен знак, че подкрепата за Украйна не само ще продължи, но ще се увеличи и то в различни посоки.

За военната помощ не мога да говоря, но ще спомена германските инвестиции в Украйна за повишаване на отбранителните им способности, както и модела на съвместни преприятия. В момента Украйна е лидер в областта на военните дронове и те има с какво да допринесат в тази област. Така че подкрепата за Украйна продължава и ще нараства.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Мерц иска данъчни облекчения за €46 млрд. за бизнеса, за да съживи икономиката

Елитът на германската отбранителна индустрия пристига в България

Германия отпуска €5 млрд. на Украйна за снаряди и разработка на далекобойни ракети