Митата заплашват да нанесат двоен удар на малките банки в САЩ

Инфлацията и слабият растеж са лоша комбинация за всички, но особено за банките, а още повече за по-малките американски банки, които все още търпят големи загуби по облигации с фиксирана лихва. Атаките на президента Доналд Тръмп срещу световната търговия и неговият бюджет, който увеличава дефицита, са на път да разкрият колко болезнена може да бъде тази комбинация и да съживят проблем, с който мнозина смятаха, че кредиторите са се справили.

Нереализираните загуби от ДЦК и ипотечни облигации се превърнаха в голямо притеснение за кредиторите през 2022 г. и 2023 г., когато рязкото покачване на лихвените проценти помогна да се предизвикат няколко фалита, водени от Silicon Valley Bank. Сега доходността на облигациите отново се повишава, тъй като нарастват и опасенията от рецесия. Загубите от пазарната стойност на ценните книжа, съчетани с реални удари от дългове за търговски имоти или заеми за малкия бизнес, биха били неприятни.

Има много причини да се притесняваме за икономическите перспективи пред САЩ, след като в неделя бюджетната комисия на Камарата на представителите придвижи напред законопроекта на Тръмп за намаляване на данъците, а министърът на финансите Скот Бесент поднови заплахите за мита срещу несътрудничещи търговски партньори. Доходността на съкровищните облигации е силно волатилна от началото на април и обърна по-голямата част от печалбите на американския държавен дълг през първото тримесечие на тази година.

Стойността на нереализираните загуби от притежаваните от банките облигации вероятно е намаляла през трите месеца до края на март, въпреки че все още няма данни за цялата индустрия. Те са се влошили през четвъртото тримесечие на 2024 г. до общо 482 млрд. долара, което е със 118 млрд. долара повече от края на септември, според последните тримесечни данни на Федералната корпорация за депозитно застраховане.

Още по темата

Morgan Stanley повиши рейтинга на европейските банки

Банките в САЩ не искаха големите капиталови резерви, които сега им помагат

Загубите от ДЦК и облигации по ипотеките натежават

За по-големите банки тези активи не са проблем, отчасти защото загубите са малък удар върху общите им баланси, но за по-малките кредитори те могат да бъдат по-значителни. Според нов анализ, публикуван от Службата за финансови изследвания на Министерството на финансите в петък, регионалните, малките и обществените банки са отговорни за почти половината от тези загуби.

По-голямата част от загубите, понесени от банките, са свързани с ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотеки, които са с по-дълъг матуритет - 15 и повече години - от държавните ценни книжа и други облигации, които банките притежават. На RMBS се падат почти половината от притежаваните от банките ценни книжа, но около три четвърти от нереализираните им загуби. Въпреки това загубите от тези ценни книжа ще се усетят най-силно, когато се съчетаят с други потенциални удари, като например рязко нарастване на загубите от заеми за търговски недвижими имоти, констатира OFR.

„Въпреки че нереализираните загуби от ценни книжа сами по себе си може да нямат пряко въздействие върху банките, те биха могли да засилят уязвимостта на банките, когато те са изправени пред стрес, и да увеличат вероятността за масови бягства на някои банки“, пишат Хосе Мария Тапиа и Хашим Хаманди от OFR. (Авторите не разглеждат търговската политика и вероятността тя да доведе до рецесия).

Потребителите в САЩ все още харчат със сравнително добри темпове, въпреки че доверието се влошава, заяви в понеделник пред инвеститорите ръководителят на отдела за потребителско и общинско банкиране на JPMorgan Chase & Co. г-жа Мариан Лейк. Нейният шеф, главният изпълнителен директор Джейми Даймън, обаче заяви, че пазарите са твърде самодоволни по отношение на възможността за стагфлация, и заяви, че в момента кредитирането е лош риск.

Преди две години по-малките кредитори бяха подложени на силен натиск, когато загубите от пазарна оценка, които те отчитаха в балансите си, се доближиха до или надхвърлиха размера на собствения им капитал. Това накара незастрахованите вложители да се притеснят и предизвика бързи тегления на депозити в няколко кредитора, включително SVB, Signature Bank и First Republic Bank.

Големите кредитори бяха по-малко уязвими, отчасти защото трябва да приспадат от капитала си нереализираните загуби от облигации, които се държат в търговски портфейли. Това означава, че е много по-малко вероятно вложителите да се събудят един ден и да забележат невиждана досега дупка в баланса на своята банка.

Федералният резерв помогна да се сложи край на миникризата през 2023 г., като създаде специална програма за отпускане на парични заеми на уязвими банки срещу пълната номинална стойност на техните облигации - а не срещу по-ниската пазарна стойност - т.нар. програма за срочно финансиране на банки.

Ако политиките на Белия дом превърнат стагфлацията в реалност, Тръмп в крайна сметка ще разчита на Фед да спаси по-малките кредитори - и неговото президентство - с подобна програма. Той може би ще помисли преди да атакува председателя на Фед Джером Пауъл.

Пол Джей Дейвис е колумнист на Bloomberg, който за банковото дело и финансите. Преди това е бил репортер в Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

Финансовата криза е разглеждана като далечна заплаха на срещата на МВФ

В САЩ се задава рецесия, но банките се подготвят за по-лошо

Как инвеститорите да намалят риска от митата според UBS

Ренесансът на европейските банкови акции