Влизането в еврозоната ще освободи допълнителна ликвидност за банките, но управляващи механизми ще регулират възможното влияние върху инфлацията.  Приемането на еврото обикновено води до увеличаване на цените на имотите, но в България, където цените вече се формират в евро, този ефект може да е по-слабо изразен коментира Борис Димитров, собственик и изпълнителен директор на "Кредит Навигатор", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Последните статистически данни, които публикува БНБ са за април, като на годишна база ръстът при ипотечното кредитиране е 26%, при потребителските - 14%, а ръстът при депозитите - 11%.

"Не можем да кажем, че има едно пренасочване на паричните средства в момента в недвижими имоти. На нас винаги ни е много странно и чудно, но като че ли статистиката ни показва, че имаме подобряване на стандарта на българина. Разбира се, това за съжаление не е всеобхватно, но това подобряване на стандарта е факт и затова имаме този интерес. Защото с повишаването на доходите все повече хора се замислят дали да не купят второ жилище, дали да ни купят ваканционно жилище, дали да не разширят площта на жилището, в което живеят. Така че пазарът е доста, доста горещ. Търсенето е високо, а и лихвите са доста приемливи".

С влизането на България в еврозоната се очакват значителни промени на кредитния пазар и на цените на недвижимите имоти. При кредитния пазар основните промени, които се очакват са свързани с конвертиране на кредитите в евро, лихвените проценти и ликвидността на банковата система. Всички кредити в левове ще бъдат превалутирани в евро. Това може да доведе до изменения в лихвените проценти, като клиентите се притесняват от новите условия, коментира Димитров.

В момента лихвите по жилищни кредити в България са по-ниски от тези в Западна Европа. С преминаването към еврото, е малко вероятно веднага да се премине към индекс EURIBOR (Euro Interbank Offered Rate), тъй като банките ще продължат да ценообразуват на база на средните лихви по депозити.

Относно ликвидността на банковата система Димитров каза, че се очаква влизането в еврозоната да освободи допълнителна ликвидност за банките, но управляващи механизми ще регулират възможното влияние върху инфлацията.

"В момента БНБ има изискване за минимални задължителни резерви, които търговските банки трябва да поддържат. Те са в размер на 12%. ЕЦБ изисква от търговските банки 1%. Около 11-12 милиарда допълнителни средства, които ще бъдат освободени на разположение на търговските банки".

"Но има механизми, по които тези пари се ползват, защото не мисля, че ще спечелим, ако изведнъж се изсипят накуп толкова много пари в икономиката. Това ще увеличи доста инфлацията. Но по отношение на ликвидността на пазара новините са само в плюс за страната ни", добави Димитров.

При недвижимите имоти приемането на еврото ще повлияе върху цените на имотите като се очаква ръст. Приемането на еврото обикновено води до увеличаване на цените на имотите, но в България, където цените вече се формират в евро, този ефект може да е по-слабо изразен, подчерта събеседникът.

Има хипотези, че спекулантите могат да задържат сделки до момента на влизането в еврозоната, в очакване на по-високи цени, което също може да повлияе на пазара, добави гостът.

Две са основните тенденциите при търсенето и предлагането на жилища и кредити. Клиентите проявяват интерес най-вече към ново строителство, като делът на покупките на зелено достига 30-50%. Предпочитанията на българите за по-големи жилища в предградията на големите градове също нарастват. От друга страна в момента не се наблюдава значително предлагане на вторичния пазар, което допълнително стимулира търсенето на нови жилища.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате  тук.

Още по темата

Растежът в еврозоната се удвои в началото на годината заради Ирландия

ЕЦБ ни предупреди за рисковете: корупция, изпиране на пари, жилищни кредити

Лагард се готви за предстоящи битки, след като ЕЦБ достигна идеалната точка