Сигурността е големият въпрос пред ядрената енергетика. През 1996-та делът на ядрената енергия е 17,4%, а през 2024-та година около 9%. Трудно можем да говорим за „ядрен ренесанс“. Често енергийните планове и стратегии разчитат на неверни или непълни данни. Това каза Тодор Тодоров, експерт в екип "Енергия и климат" на екологичното сдружение "За Земята", в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Визията на политиците в България често е до следващите избори. Това спъва плановете за развитие на енергетиката. Важно е да отбележим, че мегапроектите в сферата почти винаги са губещи. Примери за това са Южен поток и Белене. Аналогична е ситуацията и със седми и осми реактор на АЕЦ „Козлодуй“.

Трябва да се погледне реалната картина и да се обърне внимание на потребностите. Спестената енергия е най-евтина, което означава, че енергийната ефективност трябва да е приоритет. Важно е също да се помисли за децентрализацията на енергетиката. „Отделните домакинства трябва да имат достъп до ВЕИ технологии, за да продават и създават енергия“, коментира гостът.

Според събеседника би било грешка да се залага само на ядрена енергетика. Голяма част от българските фирми изградиха фотоволтаични паркове с батерии, за да осигурят собствено производство на енергия.

При ядрената енергетика има огромни рискове. В света има много напрежение и виждаме, че никой не се спира да използва оръжие около атомни централи. Иран няма нужда от ядрена енергетика. „Много по-добре би било за страната да инвестира приходите от нефт в повишаване стандарта на гражданите“, отбеляза Тодоров.

„Друг казус е управлението на радиоактивните отпадъци и ядрено гориво, който все още няма решение“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

България и Франция могат да си партнират в ядрената енергетика и сигурността

България ще има критична роля за енергетиката на ЕС след отказа от руски газ

Кирил Бошов, "Еврохолд": Енергетиката ще е акцент за инвестиции и бъдещи печалби

Зелената сделка спестява €60 млрд. годишно в енергетиката на ЕС