Стейбълкойните са вид „цифров долар“, който може да се използва за ежедневни разплащания. Те са лесни за употреба и не крият риск от загуба на стойност, но за разлика от биткойн те могат да бъдат замразени от техния емитент. Ако нечий криптоакаунт бъде неправомерно блокиран, потребителят след да изиска официална информация от криптоборсата, на която търгува, да подготви доказателства за произхода на средствата и ако не получи отговор или блокирането е неоснователно, да се обърне към компетентните органи. Това каза адв. Христо Василев в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Ако даден криптоадрес бъде неправомерно блокиран, в Европа потребителите могат да търсят правата си по Регламента относно криптоактивите (MiCA – Markets in Crypto Assets). Той урежда задълженията на платформите и емитентите да предоставят ясна и навременна информация при блокиране, а потребителят има право да бъде информиран защо средствата му са замразени и да подаде жалба.

„Този регламент има за задача да регулира криптопазара, да защитава правата на потребителите, да следи за изпирането на пари, да предлага мерки срещу изпирането на пари и да установява произхода на трансакция и на държателите на криптоактиви. От 2024 година имаме специални правила в Европа за стейбълкойните, с които създава ясна рамка за притежателите на тези криптоактиви – какви са техните права при блокиране на техните сметки.“

Освен това в MiCA са предвидени санкции за платформи, които без основание блокират активи, но на практика доказването на тези нарушения е изключително трудно, коментира гостът.

„До момента не съм виждал реално наложени санкции на емитенти за неоснователно блокиране… В този момент няма орган, който ефективно да следи дали неоснователно се блокират тези средства и тези адреси.“

При неоснователно блокиран адрес търгуващият на криптоборсите има право на информация, комуникация и достъп до правна защита. Той следва да поиска информация от платформата, да докаже произхода на средствата си и да се обърне към органите на реда. В България това е ГДБОП, отдел „Киберпрестъпления“.

При необходимост може да се заведе и съдебно дел, но адв. Василев каза, че в подобни случаи често за замесени поне две юрисдикции. И въпреки всичко потребителите не трябва да търсят методи извън закона, категоричен е специалистът.

„Когато нашият акаунт бъде блокиран, не трябва да си мислим, че с помощта на хакер ще си отблокираме акаунта или ще намерим някаква вратичка. Ние трябва да действаме по правния ред – да изискаме информацията, да подадем жалба, да дадем информация за това откъде са нашите пари и криптоактиви и ако се наложи да се обърнем и към международна юрисдикция.“

Възстановяването на достъпа силно варира. Ако става въпрос за проста проверка и няма разследване, блокадата може да бъде вдигната в рамките на до 3 месеца. Но ако има данни за измама или пране на пари, процесът може да се проточи с години.

Важна роля имат за това трансакциите на криптоборсите да не са свързани с престъпна дейност са политиките KYC (опознай клиента си) и AML (борба с прането на пари). KYC задължава платформите да събират данни за клиента – какви са му доходите, откъде са средствата, дали са платени данъци, докато целта на AML е да не се използват криптовалути за пране на пари. Тези политики важат и за централизирани, и за децентрализирани активи, ако са въведени в борса.

Въпреки това ако биткойн се държи „студени портфейли“ без наличието на посредник контролът върху актива е почти невъзможен.

„Единствено при задържане на устройството или при официално разследване могат да бъдат анализирани средствата.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да намерите тук.

Още по темата

Банките обмислят роля в стейбълкойн

Криптопрестъпленията са бъдещето. Банковите обири остават в историята

Европа прави Wero – система за незабавни плащания, за да не зависи от САЩ и Китай