Помръква ли "златната ера" в отношенията между САЩ и Япония?

„Приятелство, каквото малко други имат“ – така президентът Доналд Тръмп описа връзките между САЩ и Япония през януари, изразявайки увереност, че „скъпият алианс между нашите две страни ще продължи да процъфтява дълго в бъдещето!“

По-малко от половин година по-късно обаче, блестящият ореол на обявената „нова златна ера“ сякаш вече започва да се лющи.

Търговските преговори, от които първоначално се очакваше бързо споразумение, се проточиха, а крайният срок 9 юли се задава със заплашителна скорост. Япония отмени среща на най-високо ниво по отбрана, на която обикновено би държала изключително много, след информации за искания на Вашингтон за още по-високи военни разходи. Раздалечават се и позициите на президента Тръмп и японския премиер Шигеру Ишиба по ситуацията в Близкия изток.

Най-голямото препъникамъче са, разбира се, митата. Токио се надяваше уникалните отношения с Вашингтон да го предпазят от едностранни мита. След като това се провали, доминираше мнението, че бързо ще бъде договорена сделка. Вместо това главният преговарящ на Япония Рьосей Акадзава кръстосва Атлантика – включително този уикенд – а двете страни остават далеч една от друга, утежнено и от липсата на яснота във Вашингтон какво всъщност иска.

Изненадващо Токио се заинати, настоявайки за пълно оттегляне на авто-митата и предупреждавайки, че няма да приеме лоша сделка само за да сключи бърза. Японски медии съобщиха, че на срещата на Г-7 в Канада лидерите са били близо до договорка – но Тръмп отпътува преждевременно, а Ишиба се върна с празни ръце.

Картината се усложнява от нарастващо разминаване в областта на сигурността. Япония настояваше търговията и отбраната да се разглеждат отделно. Но, по данни на Financial Times, Токио отмени формата „две плюс две“ (среща на министрите на външните работи и на отбраната) заради недоволство от искане на Вашингтон за допълнително увеличение на военния бюджет.

Не е ясно колко по-висока сметка се очаква. Токио отрича САЩ да настояват за още, но напоследък излязоха информации, че Вашингтон иска Япония да харчи между 3% и 5% от БВП за отбрана – ниво, което миналата седмица лидерите на НАТО приеха под натиска на Тръмп. Япония обаче и без това се затруднява да достигне предишния ангажимент от 2%, а Ишиба отдавна се обявява против числови цели, настоявайки по-важно е да се определи за какво точно се харчат средствата. Премиерът дори отмени плановете си да присъства на срещата на НАТО в Хага.

По-малко внимание бе отделено на разрастващата се дистанция между двете страни по въпроса за Иран. Ишиба имаше късмет, че малцина забелязаха думите му в деня на израелската атака: „Използването на военни средства от страна на Израел е недопустимо“, каза той пред репортери. „Това е абсолютно неприемливо и ние остро осъждаме това действие.“ Изразът е най-силният, който японски лидер обикновено използва, за да порицае чужда държава — подобен тон би се чул, ако например Северна Корея извърши ядрен опит или изстреля ракета над Япония.

Само дни по-късно, на срещата на Г-7, Япония промени курса и одобри декларация, която потвърди правото на Израел на самозащита и заклейми Иран като „основен източник на регионална нестабилност и терор“. А когато самите САЩ впоследствие бомбардираха ирански ядрени обекти, Ишиба не изрази нито опозиция, нито силна подкрепа. Опозицията го обвини в двойни стандарти.

Не бива да се тълкува прекалено дълбоко — това може просто да са белези на дезорганизирана и слаба администрация, която няма да се задържи дълго. Или пък произтича от особената двусмисленост, която самият Ишиба обича да излъчва, така че да фиксираш точните му позиции е като да забиваш желе на стената.

Възможно е също премиерът да е доволен да протака някои от тези теми, докато му е политически удобно. Той бързо обяви въвеждането на тарифите за „национална криза“ — израз, използван от предишни японски лидери за събития като земетресението и цунамито от 2011 г. или пандемията от Covid-19 — действие, което му осигури защитен щит срещу опонентите както вътре, така и извън управляващата Либералнодемократическа партия на фона на намаляващата му популярност.

Дори без фактора Тръмп отдавна съществуват въпроси къде вижда Япония мястото си в света според Ишиба, който настоява за по-равноправни отношения с Вашингтон. Като се има предвид, че следващия месец го чакат решаващи избори за Горната камара, при слабо представяне кариерата му може да приключи, вероятно не си струва да размишляваме прекалено дълбоко по въпроса.

Но дълголетието му (в относителни измерения) вече изненада мнозина, които очакваха той да бъде свален дотук. А дори да си отиде, Тръмп ще остане още три години и повече. Ще се върнем ли назад и ще наречем това златен период в отношенията между двете страни? Не всичко, що блести, е злато.

Геаройд Рейди е колумнист на Bloomberg, който се занимава с Япония и Корейския полуостров. Преди това е ръководил екипа за извънредни новини в Северна Азия и е бил заместник-ръководител на бюрото в Токио.

Още по темата

Япония препотвърди, че няма да приеме американските мита за автомобили

Япония призовава за деескалация на конфликта в Иран

Япония ще потребява газ и след 2050 г. заради жадните за ток центрове за данни

Япония ще защитава търговските си интереси и няма да бърза със сделката за митата