През миналия сезон Бостън Ред Сокс бяха олицетворение на посредствеността. Те завършиха в средата на Източната конференция и не стигнаха до плейофите в американското първенство по бейзбол.
Точно в този момент Netflix излъчи документалната поредица „Clubhouse: Една година с Бостън Ред Сокс“. Продукцията имаше осем епизода, но с оглед посредствения сезон на отбора, едва ли някой искаше да прекара толкова много време гледайки.
На пръв поглед „Clubhouse” изглеждаше като поредния посредствен документален сериал. Огромния успех на „Формула 1: Карай, за да оцелееш“ и „Последният танц“ прокараха възможност за успех на жанра. През 2019 г. спортът е бил 3 процента от тематиката на предпочитаните документални филми. Днес той е 12 процента.
Според Ampere през същия период общият брой на премиерите с несценарно съдържание се е повишил от 600 до почти 1300. Това означава, че спортната документалистика е все по-важна. Стрийминг платформите ги предпочитат, защото са по-евтини от сценарните поредици. Големите първенства ги одобряват, защото привличат нови фенове и държат съществуващите ангажирани, докато има пауза на първенствата.
През май Netflix предложи 18 спортни заглавия в най-горния ред на заглавната си страница. Това е подобно в Amazon и Disney +. В този момент видеографите на различни спортове се борят за място в едни и същи съблекални.
Има постоянно търсене на подобно съдържание. Според Ampere 60 процента от феновете потвърждават, че гледат спортна докуменалистика поне няколко пъти месечно. Предлагането обаче започва да изпреварва търсенето. Самите зрители стават все по-претенциозни към продукта, който им се предлага.
„Вече очакванията са високи. В момента не е достатъчно да имаш наличен един известен спортист или достъп зад кулисите. Сега всички се интересуват от историята и ще видим ли нещо ново“, обяснява Конър Шел, основател на Words +.
Това ни връща към Clubhouse. Всъщност се оказа, че програмата е добра. Липсата на звездна сила беше компенсирана със сурова човешка драма. Зрителите виждат спортисти, които преодоляват физическото натоварване. Някои откровено разказват, че психиката им е била разклатена в миналото. Някои от самите спортисти се оказват невероятно атрактивни. Те са по-интересни персонажи от тези в сценариите. Играчи позволиха на режисьора Грег Уайтли да заснеме персоналните им истории. Реално Clubhouse е пълна противоположност на „Together: Treble Winners“. Това е документална продукция на Netflix за сезона на Манчестър Сити, в който те спечелиха требъл от трофеи. Поредицата обаче не беше впечатляваща. Оказа се, че за някои спортисти най-интересното наистина е това, което правят на терена. Всъщност самият филм е направен от дъщерно дружество на Манчестър Сити. Често вътрешните продукции са позитивни за самите клубове и фенове, но не толкова за зрителя. Самите продуценти просто не искат неща, които може да са интересни за зрителя, да бъдат показани.
През миналата година HBO например засне неудобните преговори на Ню Йорк Джайънтс с известния Сакуон Баркли. Все пак той предпочете Филаделфия Ийгълс, с които спечели Супербоул. Това не носи много добър имидж за клуба, но е много интересно за публиката. Най-добрите спортни документалистики карат зрителя да почувства, че получава нещо невиждано. Сцената която всички помнят от докуменатлния филм за Дейвид Бекам е момента на интервю с неговата съпруга Виктория, в който той се появява и я приканва да разкаже истината за луксозното си детство.
В „Последния танц“ им и няколко много емоционални моменти с Майкъл Джордан. В баскетболния „Court of Gold” пък треньор изгони снимачния екип от тренировката.
Все пак подобни сюжети трябва да се разказват от дистанция. Спорните фенове са умни и знаят кога не получават реална история във филмите.
