Не са доволни от състоянието на страната от доста време. Мина година от първите смъртоносни антиправителствени протести. Защо кенийците все още протестират по улиците днес?
Джумана, ако погледнем вчерашните протести, в основата им е това, че справедливостта все още не е решена. 60 души загубиха живота си. Разследванията са бавни. Никой все още не е осъден. А бруталността от страна на полицията продължава. Има един блогър, който беше задържан в ареста и загуби живота си. Когато кенийците излязоха да протестират срещу това, човекът беше застрелян от близко разстояние от полицията. И това са само част от проблемите, които кенийците повдигат.
Но колкото повече се протестира, толкова повече остават същите – корупцията, правителствените разходи се увеличават по въпроси, които не са от съществено значение. А важни сектори като здравеопазването и образованието не получават достатъчно бюджет, от какъвто се нуждаят.
Също така, Кения в момента е в състояние на парадокс. Поглеждате макроикономическите показатели, те изглеждат като британска лира на хартия, икономиката се справя чудесно, инфлацията е ниска, валутата е стабилна, резервите са адекватни. Но когато говорите с кенийците, те ви казват, че бизнесът е слаб, продажбите са ниски. Много от тях прекратяват дейността си. Необслужваните кредити са високи, приходите се свиват и те нямат достатъчно дори за харчене.
Правителството се бие в гърдите и казва, че нещата са се подобрили. И точно тук се появява това разминаване. И откривате, че президентът Уилям Руто беше много популярен заради своя икономически модел „отдолу нагоре“. Но в момента крайният резултат на кенийците не резонира с неговите политики и политическа дейност.