Богатите хора масово напускат Обединеното кралство и се насочват към данъчни убежища като Монако, Швейцария и Дубай. Но много заможни европейци с подобни мечти за бягство откриват, че не могат да напуснат толкова лесно.
Страните с високи данъци на континента се опитват да забавят напускането на богатите жители, като ги облагат с данък върху стойността на активите им при заминаване. Идеята е да ги накарат да се замислят, преди да напуснат, или да платят справедливия си дял, ако го направят.
През последните месеци Германия, Норвегия и Белгия разшириха обхвата на данъците при напускане на страната или обмислят предложения за това, а през октомври нидерландският парламент поиска от правителството да проучи данъка като част от плановете за борба с избягването на данъци. В Обединеното кралство лейбъристката администрация на Киър Стармър се сблъска с призиви да наложи подобен данък, за да помогне за спирането на потока от богати жители на страната.
Данъците върху излизането от пазара целят да намалят капиталовите печалби или печалбите, които дадено лице е натрупало от активи, с аргумента, че те са справедливо заплащане за използването на ресурсите на страната. Все повече държави виждат в тях начин за повишаване на приходите и принуждаване на богатите да правят вноски. Но те също така са спорни, тъй като принуждават инвеститорите да плащат данък - може би в размер на милиони или дори милиарди долари - върху активи, които все още не са продадени.
„Много страни въвеждат данъци при напускане на пазара“, казва Дейвид Лесперанс, основател на консултантската компания за управление на богатството Lesperance & Associates в Полша. „Клиентите, които имат неликвидни активи и ипотеки, се колебаят дали да ги задействат, защото просто нямат пари да платят сметката.“
Данъците набраха скорост през изминалата година, тъй като натискът върху публичните дефицити, включително от разходите на пандемията, и забавянето на растежа принуждават европейските правителства да търсят средства за повишаване на приходите.
За мнозина това означава сурова реалност: да останат и да се справят с местните данъци или да поемат удара на излизане. Някои експерти обаче поставят под въпрос практическата способност на правителствата да извличат парични средства от преместилите се лица.
Примерите са много. В един от случаите млад студент по медицина, който е основал стартъп, притежава акции на стойност 800 000 евро. Когато напуска Германия, за да учи в Харвард, му се налага да плати данък при напускане в размер на 200 000 евро. В този конкретен случай студентът е успял да отложи плащането до завръщането си и е избегнал данъка, според Тобиас Щор, данъчен консултант в адвокатската кантора Rose & Partner.
В Европа Норвегия и Германия са два от най-силните привърженици на данъците при напускане на страната. Норвегия облага нереализираните капиталови печалби с до 38%, а Германия - с около 27%, в съответствие с обичайните ставки в страната. Скандинавската държава също така наскоро премахна различни вратички, които позволяваха на някои да заобикалят данъка, например като останат в чужбина повече от пет години.
Освен това през последните години тя на практика удвои данъка върху богатите домакинства, като повиши данъка върху физическите лица с нетна стойност над 20 млн. норвежки крони (2 млн. долара) на 1,1% и увеличи данъците върху дивидентите. Нарастващата тежест доведе до напускане на високопоставени личности, сред които Нинджа Толефсен, тогава най-богатата жена в Норвегия, баронът за домашна сигурност Йорген Дал и пенсиониралият се олимпийски шампион по ски Бьорн Даели.
Германската система засяга лицата, които напускат, ако притежават поне 1% от акциите на дадено дружество или ако притежават поне 500 000 евро в акции на един фонд или дружество. Правилата бяха въведени, след като собственикът на универсален магазин Хелмут Хортен се премести в Швейцария в края на 60-те години на миналия век, продаде акции с огромна печалба, не плати данък върху нея и след това се върна в Германия.
Последната промяна в данъчните закони от ноември разшири обхвата на облагаемите активи на инвестиционните фондове, като в някои случаи ставките достигнаха 45%, въпреки че освобождаванията често водят до по-ниска ефективна данъчна ставка. В Белгия миналия месец правителството представи законопроект, който включва данък при напускане на страната, който ще влезе в сила през юли и който ще облага физическите лица с 10% върху капиталовите печалби, реализирани в страната.
В САЩ, Канада, Австралия и други европейски страни също има различни форми за извличане на парични средства от заминаващите жители. В САЩ например данъкът се налага само на притежателите на зелена карта, които губят правото си на пребиваване, или на американските граждани, които се отказват от гражданството си. Тя се прилага за лица с активи на стойност над 2 млн. долара, въпреки че често може да бъде избегната или намалена чрез дарение на семейството.
Институтът за фискални изследвания и икономисти предложиха Обединеното кралство да обмисли и система за данък при напускане, за да спре изтичането на богати британци и членове на т.нар. Според някои експерти тя би била по-ефективна от по-високите ставки на данъка върху капиталовите печалби, които страната въведе по време на обявяването на годишния бюджет през октомври. Засега правителството изключва тази възможност, съобщи през октомври Financial Times, като се позова на канцлера Рейчъл Рийвс.
В Норвегия последните промени, въведени като част от тазгодишния бюджет, затегнаха правилата за дивидентите, за да се гарантира, че хората не могат да избегнат данъка при напускане, като раздават дивиденти, когато са извън страната, а след това се връщат с компания, оценена на много по-ниска цена.
Особено стартиращите предприемачи сега обмислят възможността да напуснат страната в резултат на това, казва Тор Леегаард, данъчен адвокат и старши партньор в KPMG. „За хората, които са във фазата на растеж на компанията си или имат стартиращи предприятия, има смисъл да се изнесат, преди компанията им наистина да увеличи стойността си“, каза той.
Той цитира един клиент, който се преместил в Калифорния, защото искал да напусне, преди техният технологичен стартъп да стане твърде високо ценен. Предприемачът, както и няколко други, се сблъскали с перспективата да не разполагат с пари в брой, за да платят данъка при напускане.
Според Щор Германия също значително е ограничила възможността на физическите лица да напускат, без да се сблъскват с големи данъци. Според него клиентите често се опитват да запазят статута на местно данъчно лице, за да избегнат плащания при напускане.
Един предприемач се премества в САЩ заедно с дъщеря си, за да се върне обратно в Германия, а тя остава в Америка да завърши гимназия, за да не плаща голям данък при напускане, казва той. В друг случай живеещата във Франция дъщеря на собственика на успешна германска ИТ компания е била изключена от плановете за наследяване на баща си, тъй като прехвърлянето на активи от германската компания би довело до голям данък при напускане.
„Имам клиенти, които с удоволствие биха се преместили от Германия, но няма да го направят“, каза Щор.
Облагането на богатите се превърна в популярна политика, тъй като страните в Европа се стремят да увеличат данъчната тежест върху по-богатите жители. Франция облага богатството си с данък върху наследството и високи данъци върху доходите, както и с 30% данък при напускане на страната, който се налага на хора, които губят данъчното си пребиваване и имат акции на стойност над 800 000 евро. Франция също разглежда възможността за увеличаване на данъците върху богатството. Обединеното кралство неотдавна прекрати режима си за лица, които не са членове на семейството, действащ от повече от 200 години, а в Португалия миналата година беше премахнат режимът на плосък данък, който предоставяше облекчения на лицата, които не са португалци, върху техните чуждестранни доходи в продължение на десет години.
От тези промени се възползват страни като Швейцария, Италия, Монако и Обединените арабски емирства, които привличат все повече емигранти. Въпреки това дори те не са застраховани от някои от тези видове натиск, тъй като някои от тях обмислят идеята за по-високи данъци за най-богатите.
„Това е нещо като перфектна буря“, казва Лесперанс, „Клиентите се опитват да разберат каква юрисдикция ще работи, за да отговори на всички нужди на семейството им.“
Филип Зюнд, швейцарски данъчен консултант в KPMG, признава тази динамика.
След като през последните години той се занимаваше с вълна от заможни норвежци, заминаващи за Швейцария, и с испански клиенти, които искаха да напуснат, след като страната наложи временен данък върху богатството по същото време, сега той вижда повече британци, които идват заради последните промени, включително по-строгите данъци върху наследството.
Швейцария предлага система за еднократен данък в размер между 100 000 и 400 000 швейцарски франка, който се плаща всяка година за нерезиденти с активи в чужбина. Страната е известна и с това, че предлага атрактивен начин на живот и политическа стабилност, казва Зюнд.
Дори тези принципи обаче бяха поставени на изпитание, като Швейцария се отказа от политическия си неутралитет, за да изкаже мнение в конфликта в Украйна, и предложи идеята за 50-процентен данък върху наследството на най-богатите, който ще бъде гласуван през ноември тази година.
Италия, с липсата на данък върху богатството или специфичен данък за излизане от страната на физическите лица и плоския годишен данък от 200 000 евро върху чуждестранните доходи (в сравнение със 100 000 евро преди година), през последните години привлича французи, британци и американци, които искат да приютят активите си и да се радват на комфортен начин на живот, казва Марко Черато, данъчен адвокат и партньор в Maisto e Associati в Милано.
„Режимът е съвсем прост“, казва той и добавя, че през последните осем години в резултат на това са дошли 4500 души, като през последните две години броят им рязко се е увеличил. "Хората се местят в Милано. То е оживено, международно, бизнес средата е много сходна [с тази в Лондон] по отношение на хората и енергията."
Светът е бизнес с Ивайло Лаков /п/ 
Грандиозен успех за Варна на световната сцена на танца 
„Възраждане“ поиска пари в бюджета за незабавно завършване на АМ „Хемус“ 
При спор за цигара: Дете е в болница след побой от младеж 
ЕРП Север предлага летен стаж за студенти от електротехнически специалности 
Аху-иху, но няма тихо: Безос, Санчес и звездните им гости пристигнаха във Венеция СНИМКИ 
Желязков за РСМ в ЕС: България няма да поставя каквито и да е различни условия 
Синдромът на Драве започва в детска възраст, медикаменти у нас няма 
Маргаритов: Гласът на потребителите е важен и трябва да бъде чут 
Новата звезда на ЦСКА се закани: Мога да надмина дядо ми и баща ми! 
"Лъвовете" благодариха на феновете си 
Шампион на България смени емблемата си 
Елба Пресколи 
Колко тежи един двигател и от какво зависи това 
Колко по-трудно е да спреш болид от Формула 1 от обикновена кола 
Жегата превърна път в площадка за излитане 
Новата Octavia ще отбележи радикална промяна за Skoda 
продава, Двустаен апартамент, 74 m2 София, Овча Купел 1, 176590 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 128 m2 София, Горна Баня, 288360 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 125 m2 София, Горна Баня, 280100 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 119 m2 София, Горна Баня, 232790 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 58 m2 София, Студентски Град, 649 EUR 
