След положителните извънредни конвергентни доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия за готовността на България да приеме еврото е реалистично страната да стане 21-ият член на еврозоната на 1 януари 2026 г. Това е сериозно постижение и значителен напредък за България, коментира Денис Шен, председател на Макроикономическия съвет в Scope Ratings (Dennis Shen - Chair of the Macroeconomic Council at Scope Ratings), в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов. 

Има много позитиви за българската икономика от влизането в еврозоната, каза Шен. Това включва подобряване на гъвкавоста на монетарната политика, интеграция в рамките на евросистемата с EЦБ, намаляване на рисковете за валутата в една много обърната към ЕС икономика и подобряване на условията за теглене на заеми.

"Тенденцията за растеж на българската икономика ще бъде с 2,75% на година. Приемането на еврото ще помогне на тази тенденция за растеж и ще помогне на ускоряването на приближаването на жизнения стандарт в България с този в Европа."

Влизането на България във валутния механизъм ERM 2, което обикновено е последната основна фаза преди членство в еврозоната, донякъде съвпадна с пандемията от Covid-19 и това може да е забавило напредъка на страната към еврото заради инфлационната криза. В същото време - на фона на войната между Украйна и Русия и трудностите в отношенията между ЕС и САЩ - може да има аргумент, че геополитическата ситуация е допринесла за повече добра воля от страната на ЕС, за да се ускори приемането на еврото и да се задълбочи интеграцията, коментира Шен.

"Но основната причина България да влезе в еврозоната до януари 2026 г. е, защото България отговаря на критериите.  България си е свършила работата."

Българското правителство е можело да свърши по-добра работа, за да информира обществото за ползите от еврото, коментира Шен и добави, че примери от други държави показват, че съпротивата сред населението срещу еврото спада след неговото въвеждане, тъй като най-големите страхове за отказ от валутен суверенитет и приемането на обща валута се оказват преувеличени и погрешни. 

"Това включва и случаите с инфлацията и опасенията на много хора за повишаващите се цени след влизане в еврозоната.  Приемането на еврото трябва да подкрепи дезинфлация, тъй като разходите за транзакции между членовете на еврозоната намаляват." 

Критериите за инфлацията се оказаха може би най-голямото препятствие пред приемането на еврото в България през последните години.  Но това се случи едновременно със световната криза в разходите за живот, а България дава правилните сигнали през годините и не се наложи EЦБ да прави изключение по този критерий, какъвто беше случаят с Хърватия, коментира Шен.

"В рамките на модерната икономическа история България е имала относителна стабилност на сцените и то в рамките на няколко десетилетия. И това е нещо, което е включено в прогнозата ни.  Ние прогнозираме, че индексът на потребителските цени ще бъде в рамките на 3,4% тази година и след това ще падне догодина до 1,6%." 

България води благоразумна фискална политика, която включва умерен бюджетен дефицит, който обаче в последните години се увеличил до около 3% от БВП. Подобен натиск за повече публични разходи има и в други европейски държави, но с влизането в еврозоната България ще трябва да спазва още по-строга фискална политика, каза Шен.

"Има правила, които се прилагат към страните членки на еврозоната, които не се прилагат към страните извън еврозоната. Това включва нуждата да се изпраща годишен бюджет до Европейската комисия за разглеждане, а европейската фискална рамка включва процедури срещу огромен дефицит."

Големият натиск за разходи е свързан с политическата дестабилизация в обществото, които би трябвало да утихнат след приемането на еврото. Това може да разсее и настоящия натиск за публични разходи, коментира Шен.

Как приемането на еврото се отрази на Хърватия и какви уроци може да научи България може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Информационната кампания за еврото трябва да е най-силна в малките населени места

Европа смята да избегне безизходицата с капиталовите пазари с нов етикет

На Балканите страните членки на ЕС и еврозоната - са два пъти по-богати

Застрахователният сектор у нас е напълно готов за еврото и няма да променя цените

ЕЦБ: България може да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.